Сэмплирането на звук или семплирането на музика е широко използвана понастоящем техника, при която звуковите фрагменти се копират по електронен път, за да се използват, често в модифицирана форма, в ново (музикално) произведение, обикновено с помощта на компютър. Въпреки това звуковите фрагменти могат да бъдат обект на различни права, в резултат на което неразрешеното вземане на проби може да бъде незаконно.
Семплирането използва съществуващи звукови фрагменти. Композицията, текстовете, изпълнението и записът на тези звукови фрагменти могат да бъдат обект на авторско право. Композицията и текстът могат да бъдат защитени с авторски права. (Записът на) изпълнението може да бъде защитено от сродното право на изпълнителя, а фонограмата (записът) може да бъде защитена от сродното право на продуцента на звукозаписа. Член 2 от Директивата за авторското право на ЕС (2001/29) предоставя на автора, изпълнителя и продуцента на звукозапис изключително право на възпроизвеждане, което се свежда до правото да разрешава или забранява възпроизвеждането на защитения „обект“. Авторът може да бъде композиторът и/или авторът на текста, певците и/или музикантите обикновено са изпълнителят (чл. 1 по а от Закона за съседните права (NRA)), а продуцентът на фонограма е лицето, което прави първия запис , или е направил и носи финансовия риск (чл. 1 т. г от НАП). Когато един изпълнител пише, изпълнява, записва и издава свои собствени песни под собствено ръководство, тези различни партии са обединени в едно лице. Тогава авторското право и придружаващите го права са в ръцете на едно лице.
В Холандия Директивата за авторското право е приложена в Закона за авторското право (CA) и НАП, наред с други неща. Раздел 1 от ТЗ защитава правото на възпроизвеждане на автора. Законът за авторското право използва термина „възпроизвеждане“, а не „копиране“, но на практика и двата термина са сходни. Правото на възпроизвеждане на изпълнителя и на продуцента на звукозаписи е защитено съответно от раздели 2 и 6 от НАП. Подобно на Директивата за авторското право, тези разпоредби не дефинират какво представлява (пълно или частично) възпроизвеждане. Като илюстрация: Раздел 13 от Закона за авторското право предвижда това „всяка пълна или частична обработка или имитация в променен вид” представлява репродукция. Така че репродукцията включва повече от копие 1 на 1, но не е ясно кой критерий трябва да се използва за оценка на граничните случаи. Тази липса на яснота е оказала влияние върху практиката на звуково семплиране от дълго време. Включените в извадката художници не знаеха кога правата им са били нарушени.
През 2019 г. Съдът на Европейския съюз (CJEU) изясни това отчасти в Pelham решение, след преюдициални въпроси, повдигнати от германския Bundesgerichtshof (BGH) (CJEU 29 юли 2019 г., C-476/17, ECLI:EU:C:2019:624). Съдът на ЕС установи, inter alia, че извадката може да бъде възпроизвеждане на фонограма, независимо от дължината на извадката (параграф 29). Следователно една втора проба също може да представлява нарушение. Освен това беше постановено, че “когато при упражняване на свободата си на изразяване потребителят транскрибира звуков фрагмент от фонограма за използване в ново произведение в променена форма, която е неразпознаваема за ухото, такова използване следва да се счита за не представлява „възпроизвеждане“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/29′ (ал. 31, диспозитива по т. 1). Следователно, ако една семпла е била редактирана по такъв начин, че първоначално поетият звуков фрагмент вече не е разпознаваем за ухото, не може да става дума за възпроизвеждане на фонограма. В този случай не е необходимо разрешение за звукови проби от съответните притежатели на права. След обратно сезиране от СЕС, BGH се произнесе на 30 април 2020 г Metall auf Metall IV, в който посочва ухото, за което извадката трябва да бъде неузнаваема: ухото на средния слушател на музика (BGH 30 април 2020 г., I ZR 115/16 (Metall auf Metall IV), ал. 29). Въпреки че решенията на ECJ и BGH се отнасят до сродното право на продуцента на звукозапис, е правдоподобно критериите, формулирани в тези решения, да се прилагат и за нарушение чрез звукова извадка на авторското и сродното право на изпълнителя. Авторското право и сродните му права на изпълнителя имат по-висок праг на защита, така че обжалването на сродното право на производителя на звукозаписи по принцип ще бъде по-успешно в случай на предполагаемо нарушение чрез звукова семплиране. За защита на авторското право, например, звуков фрагмент трябва да се квалифицира като „собствено интелектуално творение“. Няма такова изискване за защита за защита на сродни права на производителя на звукозаписи.
Следователно по принцип това е нарушение на правото на възпроизвеждане, ако някой проби a звук по начин, който е разпознаваем за обикновения слушател на музика. Въпреки това член 5 от Директивата за авторското право съдържа няколко ограничения и изключения от правото на възпроизвеждане в член 2 от Директивата за авторското право, включително изключение за цитати и изключение за пародия. Звуковото семплиране в нормален търговски контекст обикновено няма да бъде обхванато от това с оглед на строгите законови изисквания.
Ето защо някой, който се намира в ситуация, в която звуковите му фрагменти са семплирани, трябва да си зададе следния въпрос:
- Има ли лицето, което взема извадка, разрешение за това от съответните носители на права?
- Редактирана ли е извадката, за да стане неузнаваема за обикновения слушател на музика?
- Извадката попада ли в някое от изключенията или ограниченията?
В случай на предполагаемо нарушение, действията могат да бъдат предприети по следните начини:
- Изпратете призовка за прекратяване на нарушението.
- Логична първа стъпка, ако искате нарушението да спре възможно най-скоро. Особено ако не търсите щети, а просто искате нарушението да спре.
- Преговаряйте с предполагаемия нарушител за изчисти Образецът.
- Може да се окаже, че предполагаемият нарушител не е нарушил умишлено или поне без да се замисли, нечии права. В този случай предполагаемият нарушител може да бъде съден и да се изясни, че е извършено нарушение. Оттам могат да се договарят условията за предоставяне на разрешение от притежателя на права за извадка. Например притежателят на права може да поиска приписване, подходящо възнаграждение или авторски права. Този процес на предоставяне и получаване на разрешение за проба също се нарича разчистване. При нормалния ход на събитията този процес се случва преди да се случи някакво нарушение.
- Завеждане на граждански иск в съда срещу предполагаемия нарушител.
- Иск може да бъде предявен до съда въз основа на нарушение на авторско право или сродни права. Например може да се твърди, че другата страна е действала неправомерно, като е нарушила (чл. 3:302 от Гражданския кодекс на Нидерландия), може да се претендира обезщетение (чл. 27 от ТЗ, чл. 16, ал. 1 от НАП) и печалба могат да бъдат предадени (чл.27а от ТЗ, чл.16 ал.2 от НАП).
Law & More ще се радваме да ви помогнем при съставянето на писмо с искане, преговорите с предполагаемия нарушител и/или започването на съдебно производство.
