Изгонването е драстична процедура както за наемателя, така и за наемодателя. В крайна сметка, след изгонването си, наемателите са принудени да напуснат наетия имот с всичките си вещи, с всичките му далечни последици. Следователно наемодателят не може просто да пристъпи към изгонване, ако наемателят не изпълни задълженията си по договора за наем. Въпреки че изгонването не е изрично регламентирано от закона, за тази процедура се прилагат строги правила.
За да може да продължи изгонването, наемодателят трябва да получи заповед за изгонване от съда. Това съдебно разпореждане включва разрешение да бъде изгонено наетата собственост на дата, определена от съда. Ако наемателят не е съгласен с заповедта за изгонване, наемателят може да обжалва този съдебен акт. Подаването на жалба обикновено спира действието на съдебното разпореждане и по този начин изгонването, докато апелативният съд не реши това. Ако обаче заповедта за изгонване на е обявена за изпълнима от съда, обжалването на наемателя няма да доведе до спиране и наемодателят може да продължи с изгонването. Този ход на събитията представлява риск за наемодателя, ако апелативният съд реши друго за изгонването.
Преди съдът да даде разрешение за изгонване, наемодателят трябва да е прекратил договора за наем. Наемодателят може да прекрати чрез следните методи:
Разтваряне
За този метод на прекратяване трябва да има недостатък на наемателя в изпълнението на задълженията му от съответния договор за наем, с други думи неизпълнение. Такъв е случаят, ако наемателят, например, създава просрочени наеми или причинява неправомерно неудобство. Недостатъкът на наемателя трябва да е достатъчен, така че развалянето на наемния договор е оправдано. Ако наетата собственост се отнася до жилищно пространство или средно бизнес пространство, наемателят ще се ползва със защита в смисъл, че прекратяването може да стане само чрез съдебната процедура.
Анулиране
Това е друг начин за прекратяване. Изискванията, на които наемодателят трябва да отговаря в този контекст, зависят от вида на наетия имот. Ако наетата собственост се отнася до жилищно пространство или средно голямо бизнес пространство, наемателят се ползва от защита в смисъл, че отмяната се извършва само на редица изчерпателни основания, както е посочено в член 7: 274 и 7: 296 от Холандски граждански кодекс. Едно от основанията, на които може да се позове и в двата случая, е например спешно лично ползване на наетия имот. Освен това наемодателят трябва да спазва различни други формалности, като крайни срокове.
Наеменото пространство различно от жилищното пространство или средното бизнес пространство, а именно бизнес пространство 230a? В този случай наемателят не се ползва със защита от наем, както е посочено по-горе, и наемодателят може да доведе до прекратяване на наемния договор сравнително бързо и лесно. Това обаче по никакъв начин не се отнася за изгонването. В крайна сметка, наемател на така нареченото бизнес пространство 230a има право на защита от изгонване съгласно член 230а от Нидерландския граждански кодекс, в смисъл, че наемателят може да поиска удължаване на срока за изгонване с най-много една година в рамките на два месеца от писменото известие за изгонване. Такова искане може да бъде отправено и до наемателя, който вече е напуснал или освободил наетата площ. Ако наемателят е подал искане за удължаване на периода на изселване, оценката на това искане ще бъде направена с баланс на интереси. Съдът ще уважи това искане, ако интересите на наемателя са сериозно накърнени от изгонването и трябва да надвишат интересите на наемодателя, за да използва наетия имот. Ако съдът отхвърли искането, на наемателя срещу това решение не се обжалва или обжалва. Това е различно само ако съдът е приложил погрешно или не е приложил член 230а от Нидерландския граждански кодекс.
Ако наемодателят правилно е извършил всички необходими стъпки в процедурата по изгонване и съдът разреши разрешението му да изгони наетия имот, това не означава, че наемодателят може сам да пристъпи към изгонване. Ако го направи, наемодателят често действа противозаконно спрямо наемателя, така че наемателят да може да поиска обезщетение в този случай. Разрешението на съда означава само, че наемодателят може да изгони наетия имот. Това означава, че наемодателят трябва да назначи съдебен изпълнител за изгонване. Съдебният изпълнител също ще връчи заповедта за изселване на наемателя, като ще даде последен шанс на наемателя сам да напусне наетия имот. Ако наемателят не направи това, разходите за действително изгонване се поемат от наемателя.
Имате въпроси относно или имате нужда от правна помощ в процедурата по изгонване? Моля свържете се Law & More, Нашите адвокати са експерти в областта на правото на наемане и с удоволствие ще ви предоставят съвети и / или помощ в процедурата по изселване.